Красивите и трудните мигове на кърменето!

Сега се замислям - имаше ли трудни мигове? Може би в началото...

Преди да се роди моето мишле, не бях чела много за кърменето. Знаех само, че трябва детето да засуче възможно най-скоро след раждането. Но честно казано, не се бях замисляла какво значи това. Не знаех, колко изтощена ще съм. Мислех си, че да кърмиш бебчо е даденост и не може да има никаква пречка за това. Вярвах, че всичко ще бъде по мед и масло.

Действителността, се оказа малко по-различна. След раждането, което беше в три часа през нощта, акушерките ме придружиха до стаята и донесоха бебка при мен. Мислех, че ще имам сили да я взема и да я накърмя, но не успях да се справя сама. А нямаше кой да ми помогне. Горкото ми дете плака няколко часа и след това заспа от изтощение. На сутринта ми показаха как да я кърмя. Тогава установих, че майката и бебето имат нужда от помощ при първия опит за кърмене. Установих също, че въобще не съм подготвена. Бях много изненадана, че боли.

Но природата беше благосклонна към мен - бебка сучеше добре, имах кърма още на сутринта след раждането, болката изчезна бързо, а гърдите ми не се разраниха.

Единственият проблем беше храненето по час. Педиатърката явно не беше в крак с новостите при храненето на бебето. А и аз не се бях информирала, което отчитам като основна грешка. Толкова трудно ми беше, докато не започнах да се вслушвам в нуждите на детето си, а не постоянно да гледам часовника.

Когато разбрах, че детето ми не е машина, която трябва да заредиш след определено време, а е жив организъм, малко човече, което знае кога е гладно и само решава дали да яде или не, ВЪПРЕКИ часът, всичко си дойде на мястото. Вече кърменето доставяше удоволствие и на двете ни и беше време на едно особено общуване между мен и моето дете, което е несравнимо с нищо друго.

А един от най-щастливите моменти от живота ми беше, когато веднъж (може би вече беше навършила месец) дъщеря ми се усмихна (за пръв път), след като се беше нахранила. Сякаш ми казваше "Благодаря ти, мамо!"

И така, вече почти единадесет месеца кърмя моето мъниче. До скоро това беше любимата й храна и успокоение през тежките нощи, когато беше болна. Вече хапва доста други неща и се кърмим по-рядко, но надявам се да продължим още поне няколко месеца.

И може би тук е мястото да призова бъдещите мами - четете, бъдете информирани и се вслушвайте в нуждите на вашето бебе. И не лишавайте себе си и него от тези вълшебни мигове, които ще ви даде кърменето.